Изключителна историческа епопея за реални събития, съчетание от плътно придържане към историческата истина (с разкриване до невероятни подробности за историята и културата на Древен Китай) и ярък литературен талант (отлично изграден сюжет, умело редуване на дворцови интриги, битки, еротични сцени, езотерична алхимия и философски прозрения). Вземете ли в ръка един от романите, ще прочетете цялата трилогия на един дъх!
Като присъединява едно след друго непокорените царства, уеднаквява ширината на пътищата, данъците, монетите, създава единна полиция и армия, издига Великата стена, Китай се превръща в огромна империя, управлявана от безмилостния Джън, провъзгласил се за император Цин Шъхуанди, Синът на небето. Няма повече кой да му се противопоставя: неговият баща, Лу Бууей, се е самоубил; съперникът му от детството, Златна Риба, е преследван от полицията по измислено обвинение; Първият министър, Ли Съ, му се подчинява като роб. Ужас цари и в най-затънтените кътчета на империята. Даоистите са прогонени, издадена е заповед да се унищожат всички книги в библиотеките.
Само Пролетна Роса упорито и дръзко отхвърля ухажванията на императора. Но това не го безпокои толкова, колкото най-важният за него проблем - безсмъртието. Защото той знае, че ще са му необходими десет хиляди години, за да превърне своята страна в центъра на света, а за да живее толкова, той трябва да открие Островите на безсмъртието и прочутите им нефритени плодове, които удължават живота до безкрай. Специална експедиция от хиляда младежи и девици е изпратена с три кораба да търси островите. През това време Златна Риба случайно среща в царството Ба своя истински баща, Бронзовият Тигър! С малко приятели и помощта на евнуха Важна Брънка той тръгва на битка срещу императора. Трябва само да намери Пролетна Роса, избягала заедно с нефритения диск, донесъл успех на Лу Бууей. Жрицата от Дълбоката долина е предсказала: от този съюз ще се роди чудотворна сила, която никоя армия няма да успее да спре.
Петдесет решителни мъже и една девойка против голямата армия на императора, чийто разум се е помътил. Това ли е наистина краят на епопеята?