Освен това няма смисъл да ми говорят за прогрес. Постигат едно, губят друго. Става автоматично. Няма как да спечелят. Сега плещят за щастие. Но какво е това? Те дори не знаят. Ако го притежаваха, щяха да си го кътат. А има и нещо друго. Копнеят за промяна на всяка цена и винаги ще копнеят, и винаги на всяка цена, и затова винаги ще водят войни, война след война, и отново война, докато на това земно кълбо не остане нищо друго освен бели кости, пластмасови торбички и необятно гъмжило от паяци. Най-дълго ще оцелеят паяците. Както и пластмасата, тя не гние. Това е. Що за планета!
Айрис Мърдок