Голямото завещание

Автор: Франсоа Вийон
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Захарий Стоянов
Брой страници 214
Година на издаване 2005
Корици меки
Език български
Тегло 295 грама
Размери 21.5x14.5
ISBN 954739553X
Баркод 954739553X
Категории Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Майко на небето и земята,
в твойта власт е пъклената кал,
имай милост и към мен,
горката -
отреди ми милосърден дял,
по-далеч от мъки и печал.
Щедростта ти, наша майко, зная,
даже грешница отвежда в рая
(колкото това да ми личи!).
Аз със думите не си играя -
с тази вяра ще склопя очи.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Вийон, Франсоа 1431-ок. 1465. Френски поет. Роден е в Париж, отказва се от фамилното си име (Монкорбие) и приема това на свой родственик, каноник, който го изпраща да учи в Сорбоната. Завършва през 1449 и получава магистърска степен през 1452. През 1455 убива с нож един свещеник в улично сбиване и е принуден да избяга. През следващата година е помилван и се връща в Париж, но скоро пак трябва да бяга заради извършен обир в Наварския колеж. Прекарва кратко време в двора на Орлеанския херцог, но е осъден на смърт за неизвестно престъпление, от което го спасява амнистия за официален празник. По-нататьк продължава да се занимава с обири и публични сбивания, като междувременно пише и “Голямото завещание” 1461. Последният известен факт от живота му е, че отново е осъден на смърт и през 1463 присъдата е заменена с десетгодишно изгнание. Поезията му се отличава със сатиричен хумор, патос и силен лиризъм и е написана на говоримия език на времето. Сред запазените му произведения са поемата “Малкото завещание” 1456 и лиричната изповед “Голямото завещание” 1461, която включва “Балада за дамите на отминали времена”.