Постмодерните дилеми на културата

Автор: Зджислав Краснодембски

Коментари: 0

Издател Стигмати
Брой страници 216
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 240 грама
Размери 21x14
ISBN
Баркод
Категории Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 6.00 лв.

Събраните в този том студии възникваха в продължение на последните няколко години. Те не бяха писани като част от компактна цялост, но въпреки това ги обединява - надявам се - нещо повече от времето на тяхното появяване. Наистина съдържащите се в тях размишления не се подреждат последователно в една линия на аргументация и не водят директно към крайно заключение, но кръжейки около няколко възвръщащи се въпроса, очертават в дискусия с диагнозите и рецептите на цитираните тук автори - от Хусерл и Плеснер до Рорти, Бауман и Гелнер - една позиция, която смятам за по-адекватна от останалите. Отчасти тези есета са и опит да се приложат и развият аргументи и идеи, които представих по-систематично в книгата си Крахът на идеята за прогреса (PIW, Warshawa, 1991).
Всички есета засягат съвременните промени в културата. Независимо че си остава спорно дали става въпрос за промени, които ни позволяват да говорим за преход към постмодерност или по-скоро само за задълбочаване и радикализация на тенденциите в самата модерност, няма съмнение, че в края на XX век се извършва дълбока трансформация. Един от процесите с принципно значение за тези промени беше крахът на комунизма, който - може да се каже - затвори XX век малко по-рано, отколкото го предвиждаше календарът. Комунизмът е разбиран и анализиран тук като свързан с модерността културен проект, опрян върху специфична концепция за човека и обществото, която израстваше от тенденциите в модерната култура като реакция спрямо процесите на социална модернизация. Краят на политическия и обществен ред, легитимиран от този проект, не беше само политическо или икономическо, но също и културно, цивилизационно събитие. Неговите последствия не се ограничиха само до страните, в които той властваше - събитието породи същностни промени и на Запад. Не само видоизмени радикално политическата география на Европа, но преобрази и интелектуалния климат, категориите на мислене и сетивността. Някои политолози подчертават например влиянието на краха на комунизма върху промените в политическия живот и политическата култура в Италия или в Швеция. Поне също толкова силно той оказа влияние и върху Германия, страната, която несъмнено ще играе ключова роля в Европа - не само защото стана възможно самото й появяване в нова форма вследствие инкорпорирането на някогашната ГДР, но също и затова, че политическата култура на нова Германия се формира и ще бъде във все по-голяма степен повлияна от новата среща с Изтока на Европа и от промяната в географското положение, което превърна отново Германия в средноевропейска страна. Завръщането на страните от Централна и Източна Европа, макар и все още институционално незавършено, промени саморазбирането на обединяваща се Западна Европа и отслаби нейния стремеж към единство.
Историята не само не приключи, но дори ускори своя ход. Само през първите години изглеждаше, че падането на комунизма означава един вид автоматична победа на либералната демокрация и пазарната икономика. Доста бързо се оказа, че тяхното изграждане се натъква на неимоверно повече трудности, отколкото в началото се предполагаше. Освен това краят на комунизма засили антилибералните тенденции в западните страни, а войната на територията на Югославия показа още веднъж колко тънък е пластът на цивилизацията и колко безпомощна си остава Европа пред варварството.
Можем да останем с впечатлението, че крахът на комунизма неоснователно бе признат за окончателен (още повече, че той остана ненакърнен в някои страни, главно в Китай, все по-често противопоставян на Русия като положителен пример за страна, която се реформира разумно!). В последно време след изборите в Русия списание "Икономист" излезе със заглавна страница, наподобяваща плакат на филм на ужасите, представящ призрака на комунизма, който излиза от гроба. Лесно бихме могли да се утешим, че този призрак не се завръща като тоталитарна идеология и монолитен светоглед и че за неговото възкресение можем да говорим само в случая с Русия, където комунистите не се превърнаха в социалдемократи. Остава обаче фактът, че народите на Източна Европа - с похвалното изключение на Чешката република - демократично избират представители на старите политически елити, които съвсем неотдавна отхвърлиха с отвращение. Може би тъкмо лекотата, с която се срути комунизмът, е причината подобно завръщане да се окаже възможно.
Припомням тук всичко това, защото в днешната ситуация очевидно се налага въпросът: дали многократно препоръчваните в тези есета граждански добродетели като прагматизъм, умение за постигане на компромис, гъвкавост и лекота, цивилизована умереност и иронично отглеждане на традицията са достатъчната рецепта. Нямахме ли нужда от малко повече морализаторство, строго съблюдаване на принципите и нормите, безусловна последователност в поведението, непоколебима увереност в етичните фундаменти? Дали съмнението в метаобосноваността на ценностите, твърдението, че като общност не разполагаме с никакви абсолютно обосновани норми, не водят до обществена деморализация и не отварят пътя към властта за хора, лишени от скрупули и принципи?
Струва ми се обаче, че в известен смисъл развитието на политическите събития в Полша потвърди ефикасността на тази рецепта. Новоизлюпените "социалдемократи" по-бързо от другите разбраха в какво се състои играта за гласа на избирателите в масовите демокрации и как трябва да се представяш в публичните дебати. А полските избиратели ги избраха до голяма степен затова, че им изглеждаха делови, прагматични, по-малко догматични, по-либерални и т.н. Разбира се, техните противници бяха в по-трудната ситуация - защото е лесно да избегнеш морализаторството, след като изобщо не си отдавал значение на моралнитe принципи, лесно е да си прагматичен, ако си привикнал изключително към инструментални действия, и да си гъвкав, когато никога не си имал гръбнак. Освобождавайки се от предишните си светогледни убеждения, полските социалдемократи предвидливо не достигнаха до никакви нови, остана им само дългогодишният организационен опит и ламтежът за власт. От полската версия на комунизма преминаха към полската версия на постмодернизма, постигайки лекота на духа чрез самоосвобождаване от паметта и отхвърляне на отговорността за миналото и лекота на тялото чрез интензивна терапия за отслабване.
От друга страна, тъкмо неспособността за постигане на взаимни компромиси, борбата на фундаментализми, включително и фундаментализма на левичарстващите интелектуалци, засилиха напредналия процес на разпад и поражение в "постсолидарностния лагер". Тъкмо морализаторството и объркването на моралния аспект с въпроса за правната и политическата отговорност бяха причината в крайна сметка никой да не бъде привлечен към отговорност за миналото, с което стана възможно и участието в публичния живот на хора, които категорично трябваше да изчезнат от него, ако наистина искахме да градим нова държава и наистина да се отделим с "дебела черта" от миналото. Вместо "амнистия без амнезия" налице е нарастваща конфузност по отношение на миналото, защото по странно стечение на обстоятелствата полското общество не се състои от философи от ранга на Ясперс, медитиращи върху въпроса за вината и отговорността в тяхното метафизично измерение. А колкото по-непрояснено става миналото, толкова по-малка е съпротивата срещу предаването на бъдещето в толкова изпробвани ръце.
Несъмнено за подобно развитие на ситуацията в Полша има много причини, но една от тях е културната дезориентация, която се възцари след 1989 г. Тя бе породена не само от местните условия, от особената ситуация, последвала краха на комунизма, но също и от общата ситуация на европейската култура, от нейните постмодерни дилеми. В страна като Полша, където липсват стабилни институции и където традицията до голяма степен бе унищожена, а религията се превърна за мнозина в незадължителен ритуал, в страната, където наново трябваше да решаваме какво искаме да бъдем като общество и каква държава бихме желали да градим, дилемите се преобразяваха в остри конфликти. По време на една дискусия във Варшава чух, че може би това състояние на смут и хаос е предзнаменование за всеобща тенденция и в този смисъл Полша отново играе водеща роля в света. Да се надяваме, че това не е точна прогноза. Няма съмнение обаче, че този fin de siecle, бидейки също и край на хилядолетие, оставя света наистина не в катастрофични настроения, но в състояние на голяма несигурност и безпокойство.
Зджислав Краснодембски

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg