Музеят на безусловната капитулация

Автор: Дубравка Угрешич

Коментари: 1

Издател Стигмати
Брой страници 374
Година на издаване 2005
Корици меки
Език български
Тегло 280 грама
Размери 18x11
ISBN 9549521427
Баркод 9549521427
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

На изгнаника му се струва, че състоянието на изгнаничество има структурата на съня. На изгнаника неочаквано наяве му се явяват лица, събития и картини, привлечени от магнитното поле на съня; изведнъж има усещането, че биографията му е написана отдавна, преди да се сбъдне, че изгнанието поради това не е резултат от външни обстоятелства, нито негов избор, а координати, които съдбата отдавна е начертала за него. Повярвал в тази сладостна и страстна мисъл, изгнаникът започва да разгадава несръчните знаци, кръстчета и възелчета и изведнъж му се струва, че във всичко открива тайно сходство, дълбоката логика на символите.

от Николай Узунов / дата: 11 авг 2015

От къде да започна? - от факта, че веднъж ми бяха дали тази книга и нещата между мене и нея някак не се получиха? Или от името Жела Георгиева, което винаги е гаранция за качествена книга и качествен превод.
Да, първият път, преди около година между мен и "Музеят" не се получи нужната химия. Толкова много мои приятели ми я препоръчваха, говореха за нея, хвалеха я.
От къде да започна... за книги, които много са ми харесали е някак трудно да говоря, да обяснявам, особено първите месеци след прочита им, защото все още съм завладян от омаята им.
Позволявам си квалификацията, че Дубравка Угрешич е модерното продължение на "По следите". Само че Пруст се опитва да ни покаже нещо, което за модерен човек като Угрешич вече е невъзможно - личната история не е един разказ, правилно подреден и структуриран като в хубава (или лоша) приказка. Напротив, паметта е избирателна - помни незначителни факти и детайли, но не може да си спомни важните неща за близки и скъпи хора. Дали функцията на онова, което наричаме "Аз" вече не е загиваща? И във философията и в литературата липсват онези утопични истории за силите на субекта, за качествата на личния поглед. Сега всичко изглежда хаотично, болно, дезориентирано. Няма граници (Хегел отдавна показа, че идеята за "граница" е само пречка, която Аз-ът сам на себе си е поставил и сам е сътворил), няма идентичност, а само сбор от факти, предмети и хора. Сбор от истории и преживявания. Сбор от думи. Какви са нишките, които правят от тях подредена и цялостна картина на света? Възможно ли е вече да има такава, непредубедена картина за света и живота ни?
Това са някои от пътищата, по които романът повежда. В компанията на прекрасния превод от Жела Георгиева книгата е балсам за читателя на хубава литература. "Хубавата" литература винаги те обърква, поставя ти въпроси, не те оставя равнодушен пред това, което ти е предложила. Обърква, да, за да ти подреди след това нещата отново. Но за да има ред, винаги преди това е нужен хаосът.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Дубравка Угрешич (българка по майка) е родена на 27 март 1949 г. в гр. Кутина. Завършва литература в Загребския университет, работи като научен сътрудник в Института за литературна наука в Загреб. Писателската си кариера започва с книгите за деца "Малкият пламък" (1971) и "Филип и сречица" (1976). Следват романите й "Поза за проза" (1978), "Щефица Цвек в лапите на живота" (1981), "Животът е приказка" (1983), "Форсиране на романа река" (1988), сборниците есета "Нова руска проза" (1980), "Американски речник" (1993), "Култура на лъжата" (1996), "Четенето забранено", "Музеят на безусловната капитулация" (1998).
Д. Угрешич е и съставител на излязлата през 1988 г. "Антология на алтернативната руска проза", както и автор на киносценариите "В лапите на живота" и "За щастието са нужни трима". През последните години Д. Угрешич преподава съвременна руска и средноевропейска литература в редица европейски и американски университети.
Книгите на Дубравка Угрешич са преведени на почти всички европейски езици и са награждавани с редица международни награди: годишната швейцарска награда за най-добра есеистична книга "Charles Veillon" (1996), холандската награда "Verzetsprijs" (1997), австрийската награда за европейска литература "Osterrechischen Staatspreis fur Europaische Literatur" (1999), германската награда за есеистика "Хайнрих Ман" (2000), италианската награда "Premio Feronio" (2004) и наградата на английския ПЕН-център за преводна литература и за най-новия й роман "Министерство на болката" (2005).