Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Един от най-завладяващите романисти на нашето време, Харуки Мураками още през 80-те години предизвиква истински бум с книгата си “Норвежка гора”. Станала любима на поколения японци, а скоро и на хора от цял свят, това е може би една от най-откровените и достъпни книги за любовта.

История за сблъсъка на собствения Аз. Да обичаш две коренно различни същества, да се луташ в полюсите на настроенията, които ти носят.

Поуката, която остава за читателя, е умението да продължиш с надежда, след загубите които ти поднасят животът и смъртта.

Преди тази книга не бях се „сблъсквала” с Харуки Мураками. Донякъде умишлено, защото целият този ореол от „модерност” и популярност ме отблъскваше - никога не съм смятала, че масовата истерия по един писател е непременно критерий за „добра” литература.  Но когато прочетох Норвежка гора, знаех едно - няма да пропусна нито една от книгите му.  Влюбена съм в Харуки Мураками. Обожавам го. И това – от първа книга!

Но въпреки това, или може би точно затова, от първия ред до последния не можеш да оставиш книгата.

Отначало повествованието оставя впечатление за наивност и невинност, въпреки широко засегнатата тема за смъртта и самоубийството и въпреки еротичните сцени Между другото, едно от нещата, които ме впечатлиха в книгата, е колко свободно и непринудено, без особени церемониалности и символики, се говори за секса като нещо съвсем нормално и естествено.

 В Западната литература на секса се гледа като на някакво страхотно, значимо събитие, абсолютен връх в човешките взаимотношения, толкова се преекспонира, че чак дразни.

Понеже за първи път чета японски автор, тази разлика ми направи много силно впечатление.

Изобщо - Мураками  печели с непринуденост, а освен това е невероятен майстор на диалозите, толкова много неща казва с тях.

И ако ме попитат защо бих прочела пак тази книга, ще отговоря - защото след прочита, освен чистата наслада от великолепния стил и образност, у мен остана едно носталгично, тихо чувство на сладка тъга. Като копнеж по нещо отдавна забравено.

И, за да открия какво го е породило, ще повторя.

Започвайки да чета „Норвежка гора“, тръгнах на пътешествие с едно 19-годишно момче. В това пътуване се сблъсках с живота, любовта и смъртта.

Самоубийството на най-добрия приятел на Тору го среща със смъртта и като че ли отнема част от младостта му. В средата на живота на главния герой всичко е свързано със смъртта, която съществува не като противоположност на живота, а като част от него.
Лутайки се между любовта към момиче с душевни проблеми, безразборни сексуални връзки, приятелство със състудентка,  Ватанабе се опитва да се впише в свят, който го отхвърля.
Дали героят успява да открие това, което търси, дали намира своя път в света? Авторът не дава отговори, но всеки, прочел книгата, може да даде своите отговори и да се замисли накъде е тръгнал самият той.
Винаги, когато прочета книга на Мураками, изпитвам тъга, че пътуването с него не е продължило повече, но и удовлетворение, че отново съм имала възможност да се потопя в световете, които открива пред нас.

„Норвежка гора” е моето предпочитание в творчеството на японския писател Харуки Мураками, защото това заглавие е между романите му, които ваят смисъл в думи и изплакват душата на автора си между всеки ред.

Опитайте и Вие, може също да Ви хареса!

Книгата е една вълнуваща съвременна японска приказка за любовта и трудният избор, пред който тя често ни изправя. Тору е толкова влюбен в красивата и нежна Наоко, че се отрича от собствения си живот, от живия живот, за да я спаси от „сянката” на смъртта, която я преследва след загубата на добър приятел. Едничката му връзка с живите остава странната Мидори – смела, освободена, магнетична, изненадващо откровена. Срещата с нея , го изправя пред болезнена дилема и пред голямото НО  в  ЖИВОТА...
По най-простичкия и човешки начин Мураками ни показва, че страданието често е плод  не на несправедливост, а по-скоро на собственото ни неразбиране на елементарната житейска простота на нещата. Грешка, с която всеки се е сбълсквал и затова имаме усещането, че четем страници от нашата история за любовта.
Кой е верният избор за Тору, и не само за него? Наоко или Мидори?  Животът-смърт или любовта-живот?
Каква е житейската развръзка според Мураками?
 Ще  я открием в скрития оптимизъм на писателя, там някъде между музиката и мъдростта на вечната песен на Бийтълс „Норвежка гора”, защото животът няма край въпреки всичко, независимо какво ни е останало след болката. Утрото е най-неизбежната истина и за да ни подкрепи, то се нуждае единствено от нашето доверие, и то усмихнато, и  с малко повече надежда към новия изгрев...

Защото животът е най-неизбежното ни убежище!!! 

Желано или не,  то просто е!!!

„Норвежка гора” е първата книга, която ме запозна с толкова вълнуващия стил на Мураками, въвлече ме в един различен свят, изпълнен с много цвят, музика, чувства и фантазия.

Романът стана една от любимите ми книги, а Мураками – един от любимите ми автори. Атмосферата в книгата буквално действа на всички „нервни” окончания. Езикът, на който е написан е дотолкова увлекателен, че създава усещането за художник, който постепенно запълва „платното” на сюжета с живот. Авторът успява да те накара да съпреживяваш истински на случващото се с героите. Те са живи, чувствителни и силно раними хора, опитващи се да намерят своето място в живота. И успяват да ти станат близки, въпреки всичките си на пръв поглед странности.

„Норвежка гора” е книга за живота, с неговите недостатъци и достойнства, поднесени по начин, който едновременно те кара и да се вълнуваш и да ги приемаш спокойно, просто защото такъв е живота.