В тази книга става дума за всъщност почти нищо, защото е опит да се разкаже и покаже почти нещо.
В това нещо има много хаос, малко нещо любов и жестокост, повече секс, малоумие и безумие, мелодрама и драматизъм, едно-друго. При това не е очевидно къде започва едното и кога свършва другото. Както впрочем и това къде започва Кулеков и кога го започва Кулев. Това, което става, се случва неясно, но накрая дава някакъв резултат, и в това е вицът. Който завършва съвсем по български.
Поради което тук става дума за всичко. Защото, както е известно, има малко български неща, но има много български трупове. При Кулеков и Кулев обаче има едното и другото.
Георги Каприев