Весели разкази

Автор: О.Хенри

Коментари: 0

Издател Дамян-Яков
Преводач Тодор Вълчев
Брой страници 320
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 427 грама
Размери 14x21
ISBN 9789545275388
Баркод 9789545275388
Категории Хумористична проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.00 лв.

Настоящото издание съдържа "След двайсет години", "Фантето и хоралът", "Зелената врата", "Откуп", "Палачинки по пимиентски", "Хигия в Солито", "Принцесата и пумата", "Как Бурията стана човек", "Наръчникът на Хименей", "Друго си е с традиции", "Хиляда долара", "Квадратурата на кръга", "Тръбният зов", "Джеф Питърс - персонален магнит", "Слабото място" и др. разкази.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

О. Хенри (1862 - 1910), чието истинско име е Уилям Сидни Портър, е роден в Грийнбъро, Северна Каролина. Баща му е бил аптекар. Когато Уилям е на три години, умира майка му и той е отгледан от баба си и леля си. В детските си години момчето чете много, но на петнадесетгодишна възраст напуска училище и работи в дрогерия, а после в едно тексаско ранчо. Премества се в Хюстън, а после в Остин, където сменя множество работи, включително и тази на банков чиновник. Оженва се през 1882 г. Има син и дъщеря. През 1884 започва да издава седмичния вестник “Търкалящият се камък”. След като не успява да се задържи на пазара със своето издание, Уилям Потър започва работа в “Хюстън поуст” като репортер. През 1894 г. в Първа национална банка в Остин, където той работи като касиер, откриват, че липсва голяма сума. Обвиняват го в присвояването й, но той избягва от следствието в Хондурас. Там прекарва три години, но след като научава, че жена му е тежко болна, се връща в Остин. През 1897 г. го осъждат заради липсващата сума, макар вината му да не е напълно доказана. През следващата години влиза в затвора.

Там Уилям Портър започва да пише разкази, за да припечели пари за издръжката на дъщеря си Маргарет. Първият му разказ “Коледния чорап на Дик Свиреца” (1899) * (публикуван в сборника с разкази на О. Хенри “Дългият път” на ИК “Кронос”) е публикуван в “Маклърс Магазин”. След три години Портър излиза от затвора и променя името си на О.Хенри. Според някои биографи той взема псевдонима си от името на пазача в затвора – Орин Хенри. Според други той е съкращение от името на френски фармацевт, фигуриращ в лекарствения справочник, който О. Хенри използва при работа си в аптеката към затвора.

През 1902 г. О.Хенри се премества в Ню Йорк и от края на 1903 до 1906 г. пише по един разказ седмично за “Ню Йорк Уърлд”, като публикува и в други списания. Неговият първи сборник “Зелки и крале” излиза през 1904 г. Вторият “Четири милиона” е публикуван две години по-късно. В него, както и в “Горящата лампа” (1907), авторът изследва живота на нюйоркчани. В “Сърцето на Запада” (1907) О.Хенри събира разкази, свързани с живота на фермери и каубои. “Последният трубадур”, включен в споменатия сборник, е наречен от един американски критик “най-добрата уестърн-история в американската литература”** . (в превод на български този разказа е поместен в сборника на ИК “Кронос” с едноименно заглавие) Може би най-известният разказ на О.Хенри “Отмъщението на червения вожд” е включен в колекцията “ Кръговрати“ (1910).

Приживе О.Хенри публикува 10 сборника с разкази и над 600 разказа. Неговите последни години обаче са помрачени от алкохолизма, влошеното му здраве и финансови проблеми. Той е бил бърз разказвач като Чехов, способен да напише разказа за няколко часа и често го е правел, притиснат от сроковете във вестника. През 1907 г. О.Хенри се жени за Сара Колман, също родом от Грийбъро. Бракът им е несполучлив и те се разделят една година по-късно. О. Хенри умира от цироза на черния дроб на 5 юни 1910 г. Три сборника с негови разкази са публикувани след смъртта му: “Оттук-оттам” (1911), “Търкалящи се камъни” (1912) и “ Безпризорните” (1917). През 1918 г. в САЩ е учредена награда на негово име, която се дава за най-добрите разкази, публикувани в пресата.