Миларепа

Автор: Ерик-Еманюел Шмит

Коментари: 0

Издател Леге-Артис
Брой страници 54
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 71 грама
Размери 19x12
ISBN 9549933458
Баркод 9549933458
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 7.00 лв.

"Всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал."

Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността?

В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?
"Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал. Ако за това плачеш, то трябва да плачеш неспирно ден и нощ..."

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

На покрива на света, там горе, един ученик разбира, че нищо не е постоянно и за постигане на доброто се изискват много усилия. Научава се след много мъка и вътрешна борба да познава и отрича суетата на света и да се мои за нашата орис. Да прощава и да се издига, да започва и завършва с празнота.

Сън-разказ за будизма и прераждането, който трябва да се повтори сто хиляди пъти, за да спрем да се боим.


Цветелина Стефанова-Гичева - Хеликон, Стара Загора

Смисълът на човешкия живот е свързан със стремежа към доброта - това е заложено във всички религиозни учения. Но това  всъщност е най-сложното и най–трудно предизвикателство.

В “Миларепа“ Ерик-Еманюел Шмит ни показва, че най–успешният начин да избегнем страданието, е   самите ние да не бъдем  лоши и  зли.

Миларепа е известен тибетски йогин, който достига до прозрението, че да се научиш да правиш добрини и да достигнеш мира в душата, се  изискват много повече усилия, отколкото да правиш злини. Но това е заложено в човешката същност и независимо от  необходимите усилия и  жертвоготовност,  е напълно достижимо в рамките на човешкия живот.

Едва ли  често си задаваме въпроса:  Да, ние сме хора, но човеци ли сме?

По един изключителен начин, съчетавайки философия, сънoвидения и превъплъщение,  Ерик–Еманюел Шмит е създава наистина мъдро произведение,  което би дало много на  всеки един от нас.

Петя Райчева, Хеликон Пловдив - Център

Колко безчувствено е да пренебрегнеш нечий живот, сражавайки се с враговете, подобни на крехки цветчета.

Как глупаво е да пилееш безсмислено своят живот, когато скъпоценното човешко тяло е толкова рядък подарък.”

Песен на снежната шир”*

Миларепа е най – известният тибетски йогин. Начинът му на живот е бил пример за вдъхновение на многобройните същества, търсещи пътят към Просветление. Той доказва, че в рамките на един човешки живот това е достижимо. „ Всеки обикновен човек с постоянство, може да постигне същото” – това са слова изречени от Миларепа. “ Събуждане от съня на Невежеството” - основната тема в творбата на Ерик-Еманюел Шмит, ни помага да разберем, че за да избегнем страданието е необходимо да не допускаме в своите действия зли и непристойни неща.

Онова, което придава смисъл на живота ни е Пречистването и добрините, които правим всеки ден за всички край нас


*”Песен на снежната шир” – цикъл „ Сто хиляди песни на Миларепа”


Стела Александрова, Хеликон - Русе

"Малка френска книжка за будизма" или „историята на един велик отшелник през погледа на най-големия му враг“ - едва ли би могло да се каже по-опростено...


Откровен до ексцентричност, авторът и тук е „непоправим“ - прави дори гнева и омразата да изглеждат несериозни, като вид игра или временна заблуда (с няколко хиляди прераждания давност)... Като умопомрачение, което се осветлява от разказа... Да, историите чистят (освен белите петна) и кармата.


Пробвайте (с) тази!

Диана Александрова, Хеликон Витоша