"- Да, да, спомените - защото какво друго са старите вещи,
ако не спомени? Къде човек ще приюти историята на рода
си? Нима ще я изхвърли на боклука, там, където тя няма да има никаква стойност... Казвам ти, човешките къщи имат нужда от обширни обемни мазета и тавани, които цял живот да се пълнят, да се пълнят със спомени от раждането на един човек до следващия в родословното дърво. И да бъдат поле за тършуване, за мишкуване на потомците. Това са всъщност истинските детски стаи, разбра ли ме! Между старите изпочупени отслужили вещи децата се чувстват отлично, защото никой не им казва: ще счупиш, ще повредиш, ще развалиш... Там вече си е всичко счупено, повредено, но все още издръжливо!
- Ах, как мечтая за такова едно мазе! Бих дал всичките си
играчки за едно такова мазе.
- Ще го имаш! - тържествено заяви Мишокът, сякаш му
обещаваше кралство."
Лиана Даскалова