Строежът на държавата

Автор: Франсис Фукуяма

Коментари: 0

Издател Обсидиан
Брой страници 182
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 200 грама
Размери 20x13
ISBN 9547690752
Баркод 9547690752
Категории Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги

Преди повече от десетилетие Франсис Фукуяма шумно провъзгласи "края на историята", който трябваше да настъпи с победата на либералната демокрация и глобалния капитализъм. Ето защо темата на последната му книга е твърде изненадваща - изграждане на нови национални държави. Краят на историята, твърди Фукуяма, никога не е бил автоматичен процес и добре управляваната държава винаги е била необходимо условие. Слабите или провалилите се държави са източник на едни от най-сериозните проблеми в света, а развитите страни засега не успяват да създадат в тях държавни институции, които да оцелеят след изтеглянето на външните сили. Идеите, залегнали в тази книга, несъмнено ще предизвикат много спорове и определено заслужават вниманието на политици, икономисти, учени, както и на всички, които се интересуват от бъдещето на света.

"Фукуяма ни предлага своя блестящ, трезв и задълбочен анализ на един труден проблем, който всъщност е и основният проблем на нашето време. Книгата му е задължително четиво за администрацията на Буш, както и за политически лидери и стратези навсякъде по света."
Робърт Кейган

Типът традиционна военна сила, който асоциираме с националните държави, е очевидно недостатъчен за посрещането на нуждите на съвременния свят. Европейците са прави, че има форми на мека сила като изграждане на нацията, които са от важно значение. Страните трябва да могат да изграждат държавни институции не само в собствените граници, но и в други, по-лошо организирани и опасни държави. В миналото те са правили това просто нахлувайки в съответната държава и присъединявайки я административно към собствената си империя. Днес ние настояваме, че утвърждаваме демокрация, самоуправление и човешки права и че всеки опит да се управляват други народи е само временна мярка, а не имперска амбиция. Остава да се види дали европейците знаят по-добре от американците как се решава квадратурата на кръга. Във всеки случай изкуството на държавното строителство ще бъде ключов компонент на национално могъщество, също толкова важно, колкото и способността за разгръщане на традиционна военна сила за поддържане на световния ред.
Франсис Фукуяма

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Франсис Фукуяма е американски социолог, политолог, политикономист и писател от японски произход, неоконсерватор. Фукуяма е известен най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление. Следващата му книга, „Социалните добродетели и създаване на възход“ (1995), обаче показва промяна на позицията му, че културата не може да бъде отделена от икономиката. Фукуяма е свързан и с възхода на неоконсервативното движение, от което след това се дистанцира. През 2008 г. подкрепя изборната кампания на Барак Обама. От 2010 г. работи в Центъра за Демокрация и Законност при Станфордския университет.

Йошихиро Франсис Фукуяма е роден на 27 октомври 1952 г. Франсис израства в Манхатън като единствено дете в семейството, имал е малък контакт с японската култура, и не е изучавал японски. Получава бакалавърска степен по „Класическа филология“ (класическа филология и странознание) в Университета „Корнел“ в Итака, щата Ню Йорк, където изучава политическа философия. Защитава в Харвардския университет, Кеймбридж, щата Масачузетс, докторска степен по политология, посветена на съветските заплахи за намеса в Близкия изток под ръководството на Самюъл Хънтингтън.

През 1979 г. се присъединява се към тинк-танка за световна политика RAND Corporation, където в течение на година е член на департамента по политически науки. От 1983 до 1989 г. е член на Екипа по планиране на политиката към Държавния департамент на САЩ.