ПРОЛОГ: Смит затвори телефона и огледа хола. Няколко души вече бяха минали от тук тази вечер и апартаментът изглеждаше все още сравнително подреден след светкавичната акция за разтребване малко по-рано. Той вдигна празните халби и чаши и ги понесе към кухнята. Изпитваше някакво смътно смущение, докато мислеше, че тези предмети все още носят отпечатъците от устни и пръсти, следите от слюнка и микроорганизми, оставени от непознатите, дошли в дома му тази вечер, чужди хора, на които той показваше своята баня, които гледаха мърлявия му халат, окачен от вътрешната страна на вратата на спалнята му, чужди хора, които сядаха на неговия диван с непознати дрехи,
непознати превземки, имена и животи, чужди хора, които можеха да се взират в личния живот на други чужди хора.