"Какво бе имала предвид, когато го нарече Зеления рицар? Може би интуитивно е надникнала в бъдещето, видяла го е като инструмент на справедливостта, нещо като неопределено блуждаеща морална сила, като неофициален скитащ се ангел. Той би могъл да потърси справедливо възмездие като убие Лукас, или още по-добре, като го осакати. Това бе първоначалният му образ. По-късно обаче той му прости и го наказа само с това символично пускане на малко кръв. Щеше ли Лукас да цени този белег, чудеше се Клемънт, щеше ли да каже на някого, щеше ли да каже на Алеф? Разбира се, Зеления рицар от поемата подлага на изпитание своя опонент от самото начало, провокирайки насилие, на което по-късно доблестният воин в името на честта си да подложи себе си."