В описаната история са преплетени съдбите на няколко герои, които в рамките на шест дни, преживяват важни за житейския си път, събития.

- Вяра – млада жена с тежък за решаване проблем на живот и смърт;

- Влад - който със своя затрогващ разказ за своята лична житейска любовна драма, и последвалият я триумф на влюбените Души, окончателно ѝ помага да вземе своето правилно решение. 

- Проданчо - който всички смятат за „хахо“,  впечатляващ с простички разсъждения и реакции, като тази на едно погребение: „Ей, хора, събудете се, беее, радвайте се на живота!!! И не се оставяйте някаква си там смърт да ви развали настроението!” Интересен е и случаят с края на неговата охранителна дейност в мотела, когато за да спаси две гнезда с лястовички нарушава правилата.

- Игуменката на манастира, Майка Йосифия, с нейните мъдри разсъждения за Единния бог и за това, че всички хора, които спазват Десетте Божи заповеди, независимо от религиозната им принадлежност, са деца на Единния за всички Бог-Отец. А за съдбата, тя си има свое мнение: „…Ний за Отца всичките сме едни Души, които си вървят към Него всяка по пътя си. А като „сгазим лука“, като влезем понякога встрани в тръните, Отец пак си ни обича и ни помага да се завърнем в правия път. Тез' тръни пак Отец ги е поставил, да ни завръщат… Тъй, Владе, тъй! Хич не е лесно, ама е славно!..“

В заключение може да се каже, че основната идея в предложеното произведение е да внесе едно разбиране у читателя, че колкото и да изглеждат объркани жизнените ни пътища, има една грижовна, невидима сила, която е навсякъде около нас, и която неусетно така ги коригира, преплита и намества, че накрая да се получи най-доброто за всеки, независимо от преживените мъки и страдания.

Благодаря ви.

Приятно четене!