“Добре дошъл, Натан!“ разказва история, каквато много рядко се чува, каквато още по-рядко може да се прочете. Загубата на дете изглежда непосилна за преживяване рана, която най-често остава заключена в мълчанието и дълбае там бездна.

Тази книга има небивало раждане. Биграфията й започва от апокалипсиса, но не остава там, а постепенно възлиза до горните земи… „Добре дошъл, Натан!“ е историята на едно възкръсване за живота, разказана в първо лице – литература, способна да лекува, защото е написана от ранения лечител.“

Добрина Топалова, литературен критик