Ледени нощи през август, блуждаещ дух на мъртъв есесовец, климатологична машина-изобретение, гротески в стил фентъзи и научна фантастика…

 „Нощни работи“ привидно е разказ за всичко онова, което може да се случи нощем – в големия град или в най-затънтеното село, във физичен или в метафизичен план. Срещи с хора, веселие и насилие по кръчми, първа любов и греховна страст, панаирджийски забавления, забранени лечителства и невинни вещерски ритуали и детински изпитания за „мъжество“, търсене на тайни от миналото, спомени, фантазии и страхове…

А когато действието се развива в Чехословакия през съдбовната 1968 г., всичко това е съпътствано от „братски“ танков обстрел, и от „работите“ на Държавна сигурност, арестите и преследванията на невинни хора. Тяхна жертва стават и двете деца, през чийто поглед четем тази история. И ако за бунтовно настроените пражани инвазията не е особено изненадваща, то за обикновения чешки селянин, който още лекува раните си от фашистката окупация, колоната от танкове е абсолютно необяснима. „Даже българите, те нали са морска държава“, казва един от героите ...“Защо и те“?

Яхим Топол не пише политически роман за Чешките събития от 1968 г. Той умишлено избягва всякаква идеологизация и създава истинска оргия на устния фолклор в писмен вид. От „голямата политика“ наложена върху ежедневното битие той сътворява магически космос, предаден чрез могъщо асоциативен, но в същото време чисто разговорен език.

„Ако Луи-Фердинан Селин бе написал юношески роман, резултатът вероятно щеше да е нещо като „Нощни работи“.

Зюддойче цайтунг

„Нощни работи“ по нищо не отстъпва на „Децата на мъртвите“ от Елфриде Йелинек и „Вълчата кожа“ на Ханс Леберт.“

Нойе Цюрхер Цайтунг