Има произведения, чиито герои щастливата им литературна съдба превръща в нарицателни. С Дон Кихот, Отело, Ромео или Бай Ганьо наричаме нерядко един или друг свой познат. Сред тях е и Остап Бендер от „Дванайсетте стола“ – „великият комбинатор“, чиято неуморна изобретателност на ръба на закона е жива днес.

Започнат като на шега по идея на Валентин Катаев, този роман се оказва най-голямата художествена шега, пресъздала парадоксите и комизма на следреволюционна Русия. Подобно на „Мъртви души“ на Гогол, той е презабавно сборище от типажи с вечните им слабости и пороци. А наситеният му с много ирония, остроумие и смях сюжет ни държи в напрежение до последния... стол.