Човекът винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата му, да му даде лик, да му даде същност, разбираема за самия него. Готов да коленичи през порока, той си го представя като козите крака на Луцифер; готов да го призове с магия, той чертае с кръв кръгове за Бафомет; готов да пожертва дори ближния заради своите собствени бъднини, той реже кървавави сърца пред олтара на Апух; готов сам да го обладае и да се почувства обладан, той завира лице между гърдите на някоя сукуба; готов да носи крушение на своите врагове, той дава дъщерите си за невести на Ноденс.

Човекът винаги иска да види върховното зло с очите си.
Готови ли сте да видите бог Пан?


„Произведението неумолимо прекрачва предела на ужаса за читателя. Колко ли безсънни нощи е причинила? Бог знае, но няколко от тях изживях аз... Това е една от най-добрите истории на ужаса, присани някога. Вероятно най-добрата на английски език.“
Стивън Кинг

„Никой не би могъл да опише нажежаващото се напрежение и върховен ужас, пропиващи всеки един абзац.“
Х. Ф. Лъвкрафт

„Невероятен успех! Невероятен успех!“
Оскар Уайлд

„Понятието за греха е основополагащо в книгите на Макън. За него грехът е по-скоро доброволно престъпване на божествените закони, отколкото ненавистно състояние на душата. Оттук следва и самотата на неговите герои; следователно, чистото изкушение към Злото ги гнети, а не обстоятелството, че са извършили конкретни злини.“
Хорхе Луис Борхес