Повечето истории в „Непрекъсната линия“ са обединени от темата за лъжата, с която в различни моменти и при различни обстоятелства се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както казва самата Улицка: „Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала“.

В последната част, „Изкуството да живееш“, Женя вече е зряла, енергична и амбициозна жена, успяла в професията си. Докато една катастрофа не променя всичко…

Книгата е и проста, и сложна, и весела, и тъжна… Обикновени хора, познати ситуации, а какво вълнуващо пътешествие през живота с неговите обрати! При това поднесено с психологизъм, мъдрост и великолепен стил – запазена марка на Улицка.