Четири пиеси: "Смее ли някой да каже" (адаптация по едноименния роман), "Плъховете и мандалото", "Заслонът", "Кръчма".

Историите, които не са за пред публика. Но я намират. Които ще отречем, че се случват. Но съществуваме в тях. Те започват, когато изгаснат прожекторите. Всички участваме. Без да сме се явили на кастинг.

Посвещавам тази книга на талантливите актьори от плевенския ДКТ „Иван Радоев“. Съвпаденията на имената им с героите в „Смее ли някой да каже“ (адаптация по едноименния ми роман) и в другите пиеси не са случайни. Това са ролите, които са изпълнили, без сами да знаят, на НЕВИДИМАТА СЦЕНА на моето въображение.

Посвещава се и на тези, чиито имена не са сред изписаните. Те също са в този екип и играят на НЕВИДИМАТА СЦЕНА, макар и не с имената си.

Стефан Кръстев

Ключови думи: пиеси, цефулес, драматургия, сцена