По онова време всеки си повтаряше наум истинското си име – казваше го поне два пъти на ден – вечер, преди да заспи, и сутрин
на събуждане. Да помниш името си означаваше да пазиш душата си. Ако го знае обаче и друг, ставаш уязвим за магия. Тогава магьосниците все още всяваха респект, макар че монархията, в която бяха висши сановници, беше рухнала от десетилетие, а новият закон ги преследваше като престъпници.