от Гълъбица Тодева / дата: 15 юли 2017

Разказът е толкова жив, действителен, въздействащ. Сякаш слушам горчивата изповед на мой познат, на близък приятел. Директно попадам в самото действие и няма измъкване до края. Сграбчен безмилостно от грубата реалност, без светлинка в тунела героят спечелва веднага сърцето ми. С предизвикана състрадателност към него и неприкрит гняв към несправедливата действителност крещя : "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!" Макар ,че за читателят е пределно ясно, че тук я няма бялата лястовица, неистово се промъква една безнадежност. На тази безнадежност е противопоставена силата на мъжкия характер с неговия кураж и компетентност, неговата обреченост да се бори и липсата на друг избор. На всяка цена той ще излезе от схватката като победител! А победителят си ти, Боби Кастеелс! Отново сме твои пленници!