Любен Стойчев Каравелов (1834 - 21 януари 1879) е български енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България през Българското възраждане. Участва в националреволюционното движение като член и председател на БРЦК в Букурещ, Румъния в началото на 70-те год. на ІХ в.
Любен Каравелов e роден през 1834 г. в Копривщица. Любен е по-голям брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).
Каравелов учи в килийно училище, после в училище на Христо Пулеков по взаимоучителния метод. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г., Каравелов става ученик на Геров. По-късно баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където за първи път чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.
В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет — поради наклонност към литература, история и славянски езици.