Много силна книга.
На Западния фронт нищо ново
Автор: Ерих Мария Ремарк
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Унискорп |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 310 грама |
| Размери | 21x13 |
| ISBN | 9789543301591 |
| Баркод | 9789543301591 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Първата световна война. Западният фронт.Деветнайсетгодишните ученици напускат класните на бойното поле.
Много скоро първоначалното въодушевление отстъпва пред
разочарованието, разрухата и страданието. Животът изтича между
барабанния огън, отчаянието, бордеите и озверяването. Единствено
приятелството става по-здраво и по-неразрушимо. Смъртоносните
битки, позиционната война, нападенията с отровен газ, нощните
патрули през унищожените гори и стотиците трупове разказват с
меланхоличен патос за „изгубеното поколение", останало без
Романът е репортаж обвинение срещу възрастните, родителите и
учителите, които с шовинистичните си речи въвличат във войната
тази „желязна младеж". А тя е преживяла твърде голям ужас и е
видяла толкова много смърт, за да може да забрави...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Когато една държава изпраща децата си на война – държавата не е наред, когато светът позволява момчетата да умират в тази война – значи светът не е наред. Когато не се дава шанс на любовта заради войната – значи нещо с Човека не е наред.
Книга за войната, изгубените деца и неосъществимата любов.
Книга за войната, изгубените деца и неосъществимата любов.
Красимир Червенков, Хеликон – Пловдив
„Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнайсетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната попадна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всяка дейност, от всяко стремление, от всякакъв напредък. Ние не вярваме в тях, вярваме само във войната...“
За добро или зло, живеем във време, в което споменът за войната вече не е толкова ярък. Не че времето днес е по-мирно и липсват войни, но човек днес се сблъсква с войната само по телевизията, където напомпани герои като Рамбо винаги печелят, избягват куршумите и се завръщат като победители у дома, където ги чака любяща красавица. В действителност, обаче, войната е нещо съвсем различно...
В своята книга „На Западния фронт нищо ново“ Ерих Мария Ремарк ни показва каква е реалността на войната. Ако мислите, че този роман ще задоволи желанието ви да прочетете поредния екшън за войната - просто забравете! Тази книга не е просто вик - протест срещу жестокостта на човешката природа, която е способна да изпрати на фронта деца, за да убиват други деца. Тази книга ще остави у вас чувството на неистова мъка и гняв. Но не гняв, който крещи и руши, а гняв, който граничи с тъпо безчувствие - безразличността на войника, свикнал дотолкова с ужаса на това да гледа разкъсаните тела на своите другари, че дори вече не може да заридае...
„Фронтът е като клетка, в която трябва с опънати нерви да чакаш какво ще се случи. Лежим под мрежата на прелитащите гранати и живеем в напрежение от неизвестното. Над нас блуждае случайността. Изфучи ли към нас снаряд, мога да залегна и да се свия, нищо повече; къде ше удари, не мога нито точно да знае, нито пък с нещо да му въздействам. Именно тази случайност ни прави безразлични...“
Деян Дончев, Хеликон Русе
Въздействаща в своята неподправеност книга. Дълбока история непосредствено родена от преживяванията на самия Ерих Мария Ремарк във фронтовата линия на Запад през Първата световна война. Прочутите думи „тази книга не е нито обвинение, нито изповед” отекват като силен опит да се „разкаже за едно поколение, което бе унищожено от войната– макар да оцеля от нейните гранати”. Виждаме и усещаме обикновените, напълно човешки чувства, страхове, трепети на група момчета – доскоро ученици, а вече войници. И
покрай тяхната история романът смъква и разобличава парадното лицемерие, което обвива говореното/писането за войната.
покрай тяхната история романът смъква и разобличава парадното лицемерие, което обвива говореното/писането за войната.
Димо Георгиев - Хеликон, Шумен
Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
