Морето
Автор: Джон Банвил
| Издател | Алтера |
| Брой страници | 220 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 290 грама |
| Размери | 21x15 |
| ISBN | 9789549757156 |
| Баркод | 9789549757156 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Джон Банвил (1945) е ирландски писател с изящен стил и нюансирана фраза. През 2005 г. печели престижната награда Букър за романа си "Морето". Един красив и тъжен разказ за силата на спомените, за мъката, загубата и любовта.
Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го пускат на вода, да плава. След онзи ден обаче аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици скимтяха и кръжаха изнервени, поне така изглеждаше, при вида на онази огромна купа вода, издула се като пришка, оловносиня и със злокачествени отблясъци. Изглеждаха неестествено бели, тези птици, през онзи ден. Вълните отлагаха бордюр от мръсножълта пяна по цялото протежение на прибоя. Нито едно платно не се мяркаше на хоризонта. Нямаше да плувам, не, никога повече. Ето, побиват ме тръпки от някого. От някого.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Казват, че морето е символ на динамиката на живота, на страстите в човешкото сърце. Едно море след края на почивния сезон, едно есенно-зимно море, един живот преминал своя разцвет, останал със спомени. Морето като любов, първата любов, последната любов, спомените за любовта. Живота на един човек като вълна минала през света, някак неусетно, както следи по пясъка, които вълните могат да заличат с лекота, така както времето поглъща човешките животи. Разказ, в който сякаш нищо не се случва, защото всичко вече се е случило. И какво повече от любов може да се случи, любовта - нея сякаш винаги я има, ако не в делата, то в мислите, в спомените, в мечтите за нея.
Текст написан сякаш на един дъх, плавно преминаващи думи и събития като вълни.
Като че ли всичко значимо в живота на човек може да бъде сравнено с морето, разбираме кое е значимо в живота ни само когато го изправим пред необята и чувстваме своята нищожност и преходност.
Разбирайки морето така, този текст още в първия си абзац започва с едно потресаващо изречение: „След онзи ден обаче аз никога повече нямаше да плувам… Нямаше да плувам, не, никога повече” Сякаш си на половина мъртъв, какво се е случило в човешкото сърце, та то да се оттегли от впускането в страстите и да се пренесе в спомени…
Невена Крумова - Хеликон, София - Гранд хотел България
