Ако не сте чели друго от Бегбеде, нищо няма да разберете от тази.
| Издател | Колибри |
| Преводач | Георги Ангелов |
| Брой страници | 288 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 275 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191502639 |
| Баркод | 9786191502639 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Потвърждавайки репутацията си на бунтар и купонджия, в „Един френски роман“ Бегбеде взема повод от двата дни, прекарани в ареста заради смъркане на кокаин на улицата, за да разкаже по твърде своеобразен и завладяващ начин живота си, живота на своите деди и родители – и по подразбиране, живота на Франция през миналото и част от сегашното столетие. Тръгвайки по следите на изгубеното си детство, писателят създава автобиографично четиво, в което съвремие и минало се смесват по едновременно ироничен и затрогващ начин.
Фредерик Бегбеде:
Това е историята на една Ема Бовари на седемдесетте, възпроизвела по време на развода си мълчанието на предишното поколение за бедите, причинени от двете войни.
Това е историята на един мъж, превърнал се в бонвиван, за да си отмъсти, че е бил изоставен, на един баща, станал циничен, понеже сърцето му е било разбито.
Това е историята на един по-голям брат, направил всичко, за да не прилича на родителите си, и на един по-малък брат, направил всичко, за да не прилича на големия си брат.
Това е историята на едно меланхолично дете, отраснало в самоубила се страна, отгледано от потиснати от провала на брака си родители.
Това е историята на една страна, която успя да загуби две войни, като твърдеше, че ги е спечелила, а после да загуби и своята колониална империя, като се правеше, че значението й с нищо не се е променило.
Такъв е животът, който живях: един френски роман.
Ако не сте чели друго от Бегбеде, нищо няма да разберете от тази.
Най-проникновената, искрена и вълнуваща книжка на Бегбеде! Препоръчвам с цялото си сърце, макар да е добре да сте попрочели и други негови работи преди да се обърнете към тази.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Един френски роман” е пряма и носталгична книга, лишена от характерния за Бегбеде остроумен цинизъм. Това е автобиографията на един от най-скандалните и талантливи френски писатели. Събитията тук не следват хронологично. Нито пък се ограничават до живота на един човек. Това е историята на няколко поколения и на една страна.
През 2008 година Фредерик попада за кратко в затвора. Там той осъзнава нуждата да си спомни забравеното детство, за да се намери и да се върне към себе си. Защото най-истински и себе си сме, когато сме били деца.
Така „Един френски роман” се превръща в един човешки роман, в изповед на едно чувствително, срамежливо и наранено дете, люшкащо се между раздвоения живот, осигурен от разведените му родители; постоянно стремящо се да излезе от сянката на по-големия си брат; потънало в света на книгите; неспособно да изразява свободно чувствата си и да бъде себе си. Амнезията се превръща в единствената възможна защитна реакция, която лишава Фредерик от корен, чрез който да черпи жизнени сили от почвата на живота. А писането и дъщеря му Клое са ключетата, които го връщат към забравените детски спомени.
„Писането може да служи за проявител, във фотографския смисъл на думата. Затова харесвам автобиографията: имам чувството, че в нас са скътани страхотни преживелици, които само чакат да бъдат открити, и ако успеем да ги извлечем от себе си, ще са най-необикновената история, разказвана някога.” – Из „Един френски роман” на Фредерик Бегбеде
Любина Йорданова, Хеликон Русе
„Един френски роман“ е роман- автобиография, написана толкова искрено и изстрадано, че ще докосне всеки с откровеността си. Тя е и книга-равносметка, и книга-изповед. Бегбеде се връща към детството си като редува тези епизоди с размисли в сегашното му състояние в ареста, където си намира заради употреба на наркотик. Може би едно такова болезнено усамотение няма как да не предизвика връщане назад в миналото, отчасти сам да разбереш как се е стигнало дотук, отчасти да изясниш за себе си кой си – дали онова невинно дете, гледащо от корицата на книгата, живее още в теб... Книга за корените и опита за бягство от това, което сме, впечатляваща с френски финес и неизменната аристократична самоирония. Всъщност няма нужда от много думи.
Има глави в романа, които завършват със своеобразен финал, а той пронизва с истинността си:
„Опитвайки да се правя, че няма проблеми, изгубих спомените си.“
„Можем да забравим миналото си. Но това не означава, че ще се отървем от него.“
Кристина Калайджиева, Хеликон Благоевград